СДРУЖЕНИЕ „РЕПЛИКА”

ТЕАТЪР „ЙОЗЕФ БОЙС”, Москва

и

Център за култура и дебат „Червената къща”

Представят

                                               ЗАПОЛЯРНАЯ ПРАВДА

ИСТИНА …. ОТВЪД ПОЛЯРНИЯ КРЪГ

по  пиесата на Юрий Клавдиев, (Русия)

превод Василка Бумбарова

(първа сценична реализация в България)

                               Режисьор    - ГЕОРГ ЖЕНО, (Германия)

                               Сценограф – Ксения Перетрухина (Русия),

                                                      в съструдничество с Яков Каждан

Участват:    ОВАНЕС ТОРОСЯН

                             МИЛКО ЙОВЧЕВ

                             ИВАЙЛО ДРАГИЕВ

                             БЛАГОЙ БОЙЧЕВ

МИЛЕНА ЕРМЕНКОВА

                             БОРЯНА ПЕНЕВА

                             ИРИНА АНДРЕЕВА

       КРАСИМИРА КУЗМАНОВА

Премиерни спектакли на 08 февруари, 2013 г., 18.30 и 21.00 часа

От създателите:

Спектакълът е създаден по пиесата  на руския драматург Юрий Клавдиев „Истина ...отвъд полярния кръг”. Пиеса, която поставя не абстрактни, а реални  проблеми свързани със заразените от вируса на ХИВ, за  изолацията им и  имунната недостатъчност на обществото ни.

Целта ни е не просто да поставим поредния спектакъл, събрал млади актьори, а да предизвикаме обществена дискусия по един въпрос около, който се мълчи в обществото ни.

Нещо като театрална терапия за обществото: чрез средствата на документалния театър да разкажем  неприятната и скрита истина за живота на носителите на ХИВ и отношението на обществото към тях, за отритнатите мечти, за стъпканите илюзии.

Целта ни  е да изследваме състоянието на хората, над които съдбата е произнесла смъртна присъда, но е отсрочила изпълнението и за неопределено време.

Пиесата на Юрий Клавдиев «Истина...отвъд полярния кръг» е написана в  драматургичната техника вербатим или с други думи казано  това е документална драма.

Героите на пиесата са истински, не абстрактни персонажи измислени  от автора и режисьора.

Не е важно по какъв начин са се заразили и разболяли, но днес те са категорично отхвърлени от социума. Те се срещат и организират комуна, нещо като «град на слънцето» и животът за тях започва отново. Чувствата, мислите и емоциите им са с повишена контрастност. Смъртоносната болест провокира нов светъл и чист поглед към живота.

Пиесата е написана на базата на интервюта с хора носители на ХИВ, събрани в сътрудничество с благотворителната фондация “Кризисен център за социално-психологическа помощ “ 69 паралел” в Норилск, Русия..

Норилск, градът където се развива действието на пиесата е вторият по големина в света град разположен отвъд полярния кръг. Един от най-студените и екологично замърсени градове на света. С вируса на СПИН там са заразени 7 от 10 момичета и момчета.

 И всички те, като нас искат да живеят.

Точно толкова, колкото им остава.

И през това време да бъдат щастливи.

Театърът трябва да бъде свързан с живота и да не се страхува да отваря очите на зрителите, да ги учи да бъдат отговорни за заобикалящия ги свят.

СПИНът е странно заболяване. По-скоро не можем да го наречем  заболяване, а явление. Иначе как да обясним, че отначало то не променя физиологията,  а мирогледа на човека.

СПИНът ни помирява със смъртта.

СПИНът променя живота ни. Почти винаги – за добро.

Помиряват се врагове.

Наркомани престават да се боцкат.

Хората преосмислят живота си и строят нови планове – реални, отчитайки факта, че им остава да живеят съвсем мъничко.

Според нашите мерки съвсем малко.

За тях времето престава да съществува.

Момиче  в следствие на болестта остава само. И то разговаря с развалините на Стария Град. Счупените вещи и старите мебели са великолепни събеседници за оногова, който иска да се  наговори. Там в порутената къща тя среща още един ХИВ-положителен (някога много отдавна са го наричали  Глиста).  Момичето и Глиста започват да живеят заедно. По този начин градът и околните доброволно се отказват от тях, а и те също няма какво да правят в нашия и вашия живот. Те просто остават в къщата, завземат я и почват да строят своето парче щастие. Там ги намира и третият положителен – Момчето. Момчето също остава да живее с тях, защото открива надежда в тяхното щастие. А когато няколко човека откриват надеждата някъде, на някое място, това място се превръща от дом в държава. А след това се появява “Копривата + Глухарчетата” – изгонена от училище, заради СПИН учителка.

И държавата стартира

“Истина... отвъд полярния кръг” е пиеса за границите на Бога, за истината, за момента на самосъзнаването ти като човек. За великия подарък, какъвто за много ХИВ-положотелни  е вирусът. Повярвайте ми, това е така. Аз самият съм  учуден.”

Юрий Клавдиев